Графит върху хартия или цифрова четка

Скоро коментирах с някого, че предпочитам да сканирам своите първоначални скици-рисунки и след това да ги обработвам цифрово с графична програма. Моментално получих възклицание отсреща: “От старата школа, а? Много готино!” … Но, наистина ли да рисуваш на хартия е вече демоде? Всъщност нито един усвоен от мен дигитален алгоритъм до момента не е успял да пресъздаде уникалността на неправилната линия от графит положен върху порестата, мъхеста структура на хартията, създавайки неповторима линия. Това за мен е съвършеното несъвършенство, което придава неподправена автентичност. Дигиталните инструменти наподобяват изключително добре инструментите за рисуване, но няма как да пресъздадат онези прекрасни дефекти и несъвършенства, онази артистична захабеност от претрита хартия от гума, счупен графит, фин едва доловим щрих от нежен натиск или петно от изцапаната длан. Именно затова и техниката, с която създавам своите последни творби съм кръстила “Дигитално усвоен графит върху хартия“.
Сканирам традиционната рисунка и довършвам цифрово изображението, запазвайки всички красиви “дефекти”.
Дали да бъдеш автентичен е старовремско, вече излязло от употреба? Е… не знам! Но със сигурност да експериментирам цифрово с автентичното и натуралното ми допада! Всъщност обожавам да “подправям“ дигитално рисунките си с щипка контраст, например. Но не трябва да забравяме, че има и красиви “грешки“, и че перфектните линии и форми понякога могат да бъдат твърде скучни.