Блог

Вярвам, че във всеки от нас съществува един малък, страстен художник, който умира да излезе на свобода, за да споделя и твори. При някои този малък цветен човек е затрупан дълбоко под низ от рутинни отегчителни задължения, нежелана професия, неудовлетвореност или просто заради борбата за оцеляване. Други просто си мислят, че той е без значение…

Природата е моята магия, вдъхновител и балансьор. Казано накратко – ВЛЮБЕНА съм във всичките ѝ еклектични форми и състояния. Обичам да се взирам в съвършенствата ѝ, в причудливите механизми, в динамичните ѝ или напълно спокойни климатични цикли. Всъщност, не виждам абсолютно нищо обикновено в нея!
Толкова ми е странно, когато някой “здравомислещ” и рационален човечец заяви равнодушно: ”Оооо, аз отдавна не вярвам в чудеса!”.

Живеем в сложни и трудни времена на пандемия и социална изолация, в които хората се стремят да спасят не само живота, но и душата си. Затова бих искала да ви разсея малко, запознавайки ви с една вдъхновяваща жена и мой скъп приятел.
Мина Джордж – международно известна художничка от Лондон и една от онези души, с които е толкова лесно да се свържеш емоционално!

Скоро коментирах с някого, че предпочитам да сканирам своите първоначални скици-рисунки и след това да ги обработвам цифрово с графична програма. Моментално получих възклицание отсреща: “От старата школа, а? Много готино!” … Но, наистина ли да рисуваш на хартия е вече демоде?